Последната свръхтежка РН Delta IV Heavy успешно изведе на орбита военен спътник

На 9 април 2024 в 12:53 p.m. EDT ( 19:53 наше ) от стартова площадка SLC-37B на космодрума Кейп Канаверал във Флорида бе проведен последния старт на тежката РН Delta IV Heavy с полезен товар секретен спътник на американското военно космическо разузнаване.

Mars
МКС
Луна
Меркурий
Спътници
Сатурн
Юпитер
[09-04-2024] Последната свръхтежка РН Delta IV Heavy успешно изведе на орбита военен спътник
На 9 април 2024 в 12:53 p.m. EDT ( 19:53 наше ) от стартова площадка SLC-37B на космодрума Кейп Канаверал във Флорида бе проведен последния старт на тежката РН Delta IV Heavy с полезен товар секретен спътник на американското военно космическо разузнаване.

С този старт завършва исторята на семейството ракети Delta.

Традиционно за такива космически апарати , външния вид, задачите , възможностите и инструментария са строго секретни , но експертите предполагат , че под обозначението NROL-70 се крие тежък спътник за радиотехническо разузнаване. Именно такива монстри извежда в космоса Delta IV Heavy от Кейп Канаверал , за разлика от по малките оптико-електронни спътници шпиони с апаратури за свръхдетайлни снимки , излитащи от базата Ванденберг .

Тежка , водородна


До началото на експлоатацията на Falcon Heavy на SpaceX, ракета Delta IV Heavy бе най-тежкотоварнота ракета : при стартова маса 733 тона и височина 70.9м можеше да достави на геопреходна орбита полезни товари до 14.2 т, а на ниска орбита до 28.8т. Заедно със своя по млад брад - 'средната' Delta IV M, Delta IV Heavy бе първата в света напълно криогенна ракета с гориво двойтаката 'течен кислород - течен водород' на всичките си степени.
Интересна е конструкцията и проектните параметри на ракетата. Пакетът от от началните степени образуват тройка централни блока, всеки представлява от самосебе си първа степен от средния носител Delta IV M. Блокът е дължина 40.8м и диаметър 5.1м и е снабден с кислородно водордно двигател RS-68A с тяга 297.4тс на земята.
Втората степен , изпълняваща фунциите на ускорителен блок , снабден с един кислородно водороден двигател RL-10B2 с тяга 11.2 тс във вакум . Тази степен съществува в два варианта. На Delta IV Heavy е монтиран петимеров блок с дължина 13.8м и диаметър 5.1 м. На върха на ракетата има трисекционен челен обтекател с дължина 19.8м и диаметър 5.1м.
Конструкцията на ракета е проста. Може да се каже, че проектантите на 'Делта' са разменили високата енергетика на кислородно водородното гориво за конструктивната простота на ракетата . В резултат се е получило изделие с не лоша товароподемност и 'умерена' цена.
Delta IV Heavy, както и руската 'Съюз' е построена по комбинираната схема с паралелно - последователна работа на степените. Американците наричат страничните блокове 'нулева степен' , те се включват при излитането заедно с централния блок ( първата степен ). След 3мин и 56се , страничните блокове се изключват , а след няколко секунди се отделят. Централния блок продължава да работи до Т +00:05:36 , след което настъпва ''студено разделяне'' на степените.

Разработката на ракетите от семейството Делта започва през 1950-те, на основата на балистичната ракета от среден клас 'Тор' в качеството на първа степен , а също така компоненти от американският космически носител 'Авангард' в качеството на втора и трета степен.
Първият старт на Делта е на 13 май 1060 .
През годините , с помоща на ракетите от семейството Делта са изведени -
първите в света геостационарен спътник за връзка incom-2, първата метео обсерватория TIROS-1, и научните сонди Pioneer и Explorer.
След това - спътници като GLAST, Gravity Probe, космическите телескопи Кепелер ,Спитцер , , Swift, THEMIS, WIND и др.
Междупланетните станции ONTOUR, Dawn, Deep Impact, Deep Space, Genesis, зонды Mars Odyssey, Mars Climate Orbiter, роверы Spirit и Opportunity, Mars Global Surveyor, Mars Pathfinder, Mars Phoenix, Mars Polar Lander, апарати за изследване на Меркурий , комети , астероиди и слънчевия вятър.
Ракетите от серията Delta IV ( Delta IV M и Delta IV Heavy) са въведени в експлоатация през 2002г.
Delta IV, която се явява заключителна глава от удачната програма Delta реализира 45 старта , вкючително 16 в тежкия си вариант , извеждайки спътници за воеени цели , за НАСА и др поръчители.
С помоща на Delta IV е изведен на орбита първият безпилотен КК Орион , а също така сондата Parker за изследване на Слънцето.
За над 60г експлоатация са реализирани 389 старта, от тях 294 са проведнеи от Кейп Канаверал , 95 от базата Ванденберг. Общата статистика за надеждност за цялото семейство се оценя на 95%.
прочетена[1060] коментари[0]
Виж Коментарите

Абонирай се
Links