Повишената активност на луната на Сатурн - Енцелад не е постоянно явление а периодично . Тази нвоа теория, обесняваща природата на мащабните изригвания във вид на ледени гейзери е била предложена от група астрономи на срещатата на Американското геофизично общество в Торонто. Изследванията на учените са публикувани в списание New Scientist.

Вторият спътник на Сатурн - Енцелад , е знаменит със своите ледени хейзери, които изхвърлят в пространството огромно количество ледени парчета. Учените и досега не са разработили окончателна хипотеза , обесняваща необичайното поведение на Енцелад. Най разпространената версия предполага, че леда от гейзерите е от течен океан , скрит под повъхноста на спътника. В течно състояние водата се подържа от неизвестен източник на топлина. В качеството на варианти за източника, учените разглежат варианти - радиоактино разпадане или приливни взаимодействия със Сатурн.

Слабо място на всички тези хипотези е факта, че присъвременото ниво на активност , Енцелад трябва към настоящия момент да е загубил 20 % от своята маса. Авторите на новата хипотеза , предполагат че гейзерите на Енцелад се появяват периодически. Причина за тяхното повяване е гравитационното въздействие на Диона.
По мнение на изследователите, през голяма част от своя живот , Енцелад е в замръзнало състояние. Поради гравитационното влияние на Диона, неговата орбита постепенно става по разтеглена. Изменението на орбитата усилва приливния ефект върху Енцелад. При това покриващия повърхноста на спътника лед се пука и парчета лед излизат през пукнатините.
Активното отделяне на енергия от Енцелад довежда до отслабване на гравитационното взаимодействие с Диона. С течение на времето орбитата на Енцелад се изравнява и той се 'успокоява' .
Ако новата теория се потвърди, то шансовете за наличие на живот на Енцелад рязко намаляват. Наличието на течен океан и постоянен източник на топлина обнадеждават учените. Ако във фазата на ' спокойствие' Енцелад замръзва напълно, вероятноста нещо живо да оцелее намаляват.