На 5 август 2011 в 19:25 наше време , от площадка SLC-41 на станция на ВВС на САЩ на Кейп Канаверал , при подръжката на стартовите екипи на компанията United Launch Alliance и бойни поделения на 45 Космическо крило на ВВС на САЩ е реализиран старт на ракета носител Атлас-5 с междупланетната станция Juno.


Ракетата Атлас-5 е оборудвана с 5 твърдотопливни ускорителя и допълнителен скорителен блок Centaur , за да може да даде старт на тежката почти 4 тона междупланетна станция Juno.
Старта е закъснял с почти един час поради технически проблеми в оборудването на стартовата площадка.
Стойноста на новата мисия към Юпитер , която в историята на НАСА е 9 та , е около 1.1 млд долара.
Сондата ще пътува до Юпитер 5 години. По план към 2016г , Juno ще заеаме орбита около Юпитер на височина около 500км и ще работи там една година. В плановете в предвидено изучаване на магнитното поле на планетата и нейните луни. Събраната информация трябва да помогне на учените да изследват атмосферата на Юпитер и по добре да разберат процесите на формиране на газовия гигант а също така да проверят хипотезата за наличието на твърдо ядро.
Juno както и по ранните космически апарати Pioneer, ще се върти около собствената си ос , което прави станцията много устойчива и в същотот време позволява да се разшири полето на зрение на научните инструменти разположени на корпуса на апарата. При скорост три оборота за минута , инструментите ще изследват Юпитер примерно 400 пъти за два часа , време което е нуйно за прелитане от полюс до полюс на планетата.
Сондата Juno има ред нови технологии , които ще се тестват в условията на орбита около Юпитер. Juno ще избягва зоните на мощното радиационно излъчване , прелитайки под линиите на излъчване. Въпреки това за годината полет около Юпитер , Juno ще получи доза на облъчване аналогична на около 100 млн ренгенови снимки. Поради това , за защита на чувствителната електроника , конструкторите са предвидили специална закрита от титанови екрани камера, която ще помогне да се намали интензивноста на облъчване 800 пъти. Подобна защита НАСА планира да използва в дълговремевите мисии на околоземна орбита и за полотираните мисии в дълбокия космос.
След завършване на изучаването на една от най-опасните и загадачни планети на Слънчевата система , Juno през октомври 2017г ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата на планетата гигант и ще изгори.
Специалистите от НАСА са избралиименно такав финал за мисията , за да може да се изключи въздействието на земният апарат на потенциално обитаемите спътници на Юпитер.