Астрономи от НАСА са установили, че Слънцето има непостоянна форма, която се променя в зависимост от активноста на звездата. За това се съобщава в пресс релиз на сайта на агентството.

За изследванията си учените са използвали данни от орбиталния телескоп RHESSI. Този апарат, изведен на орбита през 2002г, е предназначен да наблюдава Слънцето. С помоща на този телескоп учените са успели да установят , че повърхноста на звездата не е съвем равна, а е покрита със система от ярки 'възвишения'. В период на слънчева активност 'възвишения' се събират в района на екватора на Слънцето и по този начин увеличават радиуса на звездата.

Възвишенията имат магнитна природа. Те се явяват повърхностно проявление на така наречените свръх- гранули, които представляват конвективни 'клетки' - аналози на обикновенните мехури в кипяща вода, само че в мащабите на Слънцето. Диаметъра на 'клетките' може да бъде 20-30хил км. При това времето на техния живот може да достига до две денонощия.

Наблюдавания екваториален радиус на Слънцето се измерва в градуси: крайните точки на видимия диск се съединяват с точка в която се намира наблюдателя. Ъгъла между лъчите се нарича видим радиус на Слънцето. Учените са установили, че периодическите изменения са само в размер на 10.77 милисекунди - т.е. една хилядна от 1/360градуса. Градуса е 1/360 от пълната окръжност. По думи на учените, наблюдаваното удебеление на звездата е равно на видимата дебелина на човешки косъм на разстояние 1,5 км .

Изследователите утвърждават, че даже подобни не големи колебания, оказват влияние на гравитационното поле на Слънцето. Знанията за подобни изменения ще са полезни при свръх точни пресмятания на орбитата на Меркурий.