Американската междупланетна станция Juno ще се приближи до Ганимед, Европа и Йо на минимално разстояние , а също така детайлно ще изучи техните недра и тяхното взаимодействие с магнитосферата на Юпитер по време на разширената мисия на сондата , която ще започне през 2022 и ще продължи до 2025г. Това е разказал ръководителят на мисията Juno в НАСА Скот Болтън.

"Основната мисия на Juno завършва през юли 2021г, когато сондата ще завърши 34 тата обиколка около Юпитер. Апаратът се намира в отлично състояние и поради това ние няма да го унищожаваме, а ще удължим мисията до 2025г. Ние ще фокусираме усилията си върху решаването на нови задачи в това число изучаване на спътниците на Юпитер" е разказал Болтон по време на изказване на XI Московски международен симпозиум по изучаване на Слънчевата система, който се провежда в Института по космически изследвания на РАН.
Сондата Juno изучава Юпитер вече почти пет години , периодически сближавайки с планетаа, правейки снимки и изследвания с помоща на спектрометри , радари , магнитометри и др научни инструменти.
През това време , по думи на Болтан , апаратът е направил няколко важни открития . Например , инструментите са показали , че Юпитер по всяка вероятност има плътно ядро , но то не се състои от каменисти породи или твърд водород , а от някаква пориста , рохкава материя , природата на която все още не е изяснена.
Сондата Juno също така е открила няколко странноси в поведението на Голямото червено петно - атмосферния вихър в тропическите ширини. Тепмературата в неговата основа се оказва необичайно висока , а самата фуния - неочаквано дълбока. Освен това , сондата е зафиксирала аномалии в структурата на магнитното поле на планетата - то се е оказало асиметрично.
Относително неотдавна , апаратът откри на екватора на Юпитер неочаквано големи запаси вода и следи от мощни дъждове , мълнии вътре в облаците , а също така град от амоняк , съществуването на който не бе предсказано от моделите на климата на Юпитер. Този град , както предполагат Болтон и неговите колеги , играе важна роля в кръговрата на водата в горните слоеве на атмосферата на планетата.

Както е отбелязал Болтон , в рамките на разширената мисия на Juno , апаратът ще продължи да изучава структурата на ядрото на Юпитер и свойствата на неговата атмосфера и магнитосфера. Плановете по провеждането на мисията научния екип на Juno вече е предал в НАСА. Учените очакват , че тази програма ще бъде одобрена през декември.
В рамките на разширената мисия Juno ще направи допълнително 44 обиколки около Юпитер. Като постепенно ще се приближава към северния полюс на планетата . Сближаването с полюса и изменението на траекторията на движение ще помогнат на Juno да изучи детайлно тримерната структура на полярните урагани , а също така да измери свойствата на неизучени сегменти от магнитосферата на Юпитер.
Благодарение на това , сондата ще направи няколко сближавания с галилеевските спътници на планетата - Ганимед, Европа и Йо. По пресмятания на специалисти от НСА , Juno ще се приближи до Ганимед на растояние около хиляда км , с Европа на рекодните 320 км , а с Йо на 1.5 хил км .
Учените се надяват , благодарение на тези сближавания , Juno да открие нови свойства на спътниците , още преди пристигане на мисията JUICE и 'Европа-Клипер' , които са създадени специално за решаване на подобни задачи. В частност Болтън и неговите колеги планират да измерят дебелината на ледения щит на Европа , да съставя детайлна карта на нейната повърхност с разрешение 100-200км , а също така да фотографират изригването на гейзери , ако имат тази възможност.
По аналогичен начин учените се надяват да използват сближаването с Йо, за да определят съществува ли в ядрото на спътника разтопена магма , а също така да изучат приливните сили , които възникват в резултат от взаимодействието с Юпитер и съседните обекти. Картите на Йо и Европа планетолозите ще сравнят с данните получени от сондата Galileo.
Освен спътниците на Юпитер сондата Juno ще изучава и газопраховите пръстени които обкръжават планетата. Учените се надяват , че прелитайки през тези райони ще може да разберат , как в пръстените се разпределя материята и да се проследят вълните , които периодически възникват по тяхната повърхност.