От НАСА казват , че в недрата на ведомството се провеждат работи по създаване на новия космически апарат Juno, който през следващатата година ще бъде изведен в космсоа и ще се отправи към Юпитер.

Сега апарата се намира в 'чистата стая' в един от филиалите на Лабораторията по реактивно движение на НАСА в Денвър.
През тези дни инженерите 'обличат' апарата в специален защитен корпус , който ще направи Juno истинсли космически танк, способен да се защити от космическата радиация, сблъсъци с космически боклуци и други вредни въздействия. Титановия корпус на апарата има дебелина 9мм и тежи над 200кг.
Скот Болтон , старши научен сътрудник от екипа по проекта , казва , че създавания апарат е най-добрия в техноогично отношение ,от апаратите които са работили около Юпитер. В задачата на апарата влиза не само изследването на Юпитер, но изследване на неговите спътници.
От физическа гледна точка , гравитацията на Юпитер е най-силната от гравитациите на другите планети в Слънчевата система.Въпреки това , запланираната орбита на въртене на Juno ще му позволи да изследва не само планетата но и нейните спътници, а също така и така нареченият радиационен пояс на Юпитер, представляващ обемен пръстен около екватора на Юпитер и който се простира до спътника на Юпитер - Европа, отдалечена на около 650 000км.
Предполага се , че на орбита около Юпитер , апарата Juno ще работи поне 15 месеца. От Земята Juno ще стартира на борда на ракета носител Атлас през август 2011г, а до Юпитер ще достигне едва през 2016г. За година работа Juno, трябва да прелети около Юпитер от север на юг 32 пъти. Самата сонда ще се намира разстояние около 4600км от повърхноста на планетата. Уникалното на Juno е и в това , че това ще епървата сонда , работеща изключително на слънчеви батерии и изпращана толкова далеко.
Апарата Juno ще стане първият апарат около друга планета , разположен на високо елиптична орбита ( апарата ще се движи по орбита около Юпитер 'отгоре надолу' , а не 'отляво надяасно' или ' дяасно наляво' ) Такава орбита ще позволи по добре да с е изучи уникалната облачност на гигантската планета.
По текущи данни , на Juno ще бъдат установени 9 научни инструмента и камера. С помоща на целия този арсенал , Juno ще може да 'погледне' към Юпитер през свръх-плътната облачност , да изучи твърдото ядро и интензивното магнитно поле на планетата.
Юпитер се състои преимуществено от водород и хелий. По съществуващитете теории в центъра на планетата има каменисто ядро от по тежки елементи. Поради бързото въртене , формата на Юпитер е сплескан сфероид ( планетата има забележима изпъкналост около екватора). Външната атмосфера напланетата явно е разделена на няколко ивици в продулжение на ширините, което довежда до бури и щормове около техните взаимодействащи краища. По някои хипотези, видим резултат от това е - Голямото Червено петно, което е гигантска буря, известна от XVII век. По данни на спускаемия апарат 'Галилео' , налягането и температурата навътре в атмосферата бързо растът.
Спътниковата система на Юпитер се състои от поне 63 луни , включително и 4 те големи луни наричани още 'галилееви' , които са били открити от Галилео Галилей през 1610г. Спътника на Юпитер - Ганимед има диаметър по голям от диаметъра на Меркурий. Под повърхноста на спътника Европа е открит океан, а Йо е известен с това , че тамима вулканична дейност. Юпитер има слаби планетарни пръстени.