Сондата MAVEN е указала на основния механизм по 'отлитане' на марсианската вода в космоса

Изучавайки данните от междупланетната станция MAVEN , планетолозите са направили извод , че почти всички запаси марсианска вода са отлетели в космоса - директно , издигайки се в горните слоеве на атмосферата . По рано учените предполагаха , че водата отначало се е разпадала на молекули , и след това тези молекули са отлитали в космоса. Статията на учените е публикувана в списание Science.

Mars
МКС
Луна
Меркурий
Спътници
Сатурн
Юпитер
[13-11-2020] Сондата MAVEN е указала на основния механизм по 'отлитане' на марсианската вода в космоса
Изучавайки данните от междупланетната станция MAVEN , планетолозите са направили извод , че почти всички запаси марсианска вода са отлетели в космоса - директно , издигайки се в горните слоеве на атмосферата . По рано учените предполагаха , че водата отначало се е разпадала на молекули , и след това тези молекули са отлитали в космоса. Статията на учените е публикувана в списание Science.

"В миналото , малко хора смятаха че водата по принцип може да съществува в горните слоеве на атмосферата на Марс. Нашите пресмятания показват , че за последния милиард години , тази част на въздушната обвивка на Марс е загубила толкова , колкото би стигнало да се покрие нейната пвърхност с океан с дебелина 44см. Още 17 см вода Марс е загубил поради праховите бури" се казва в статията на учените.
През последните десет години планетолозите са открили множество свидетелства за това , че далечното минало на Марс имало езера , реки и океани . Теоретически в тази вода може да е имало и живот.
Учените смятат ,че на Марс е имало вода колкото има в Северния ледовит оекан. Освен това , Водата на Марс в далечното минало би била достатъчна да го покрие със слой с дебелина 140м. Но на въпростите от къде е дошла тази вода и къде е изчезнала , учените нямат точни отговори.
Голяма част от планетолозите смятат , че почти всичката марсианска вода се е изпарила в космоса. От една страна това може да е свързано с малките размери на Марс , а също така отсъствието на мощно магнитно полет подобно на Земното. Как именно е протекъл процеса на изчезване на водата засега не е известно . Тази загадка сега се опитват да решат няколко космически мисии - в частност руско-европейския 'ЕкзоМарс-TGO" и американския апарат MAVEN.
В новото изследване , планетолози под ръководството на директорът на отдела по изучаване на Слънчевата система в Центъра за космически полети на САЩ 'Годдар' Пол Махаффи , учените са получили данни за това как водата от атмосферата на Марс е отлитала в космоса през последния милиард години . Това откритие станало възможно след изучаване на данните събрани от сондата MAVEN.
Астрономите са се интересували - колко водна пара и подобни на нея молекули има в горните слоеве и в долните слоеве на атмосферата на Марс през различните сезони , и как е свързано това с концентрацията в атмосферата с молекулярния водород.
Работата е в това , че по мнение на учените в атмосферата на Марс на височина 50-60км и по нагоре , където се намира така наречената хигропауза , водата в чист вид не може да има в значителни количества.
Пореди това астрономите предполагаха, че водата отлита от атмосферата не пряко , а след като се разпадне на молекули. Тези молекули спокойно преодоляват хигропаузата и издигайки се по нагоре биват отнасяни в космоса от слънчевия вятър.
Махаффи и неговите колеги са проверили , такали стоят нещата в действителност. С помоща на приборите на сонда MAVEN те са изчислили положението на хигропаузата и типичното количествто вода от двете и страни . Оказва се ,че хигропаузата не е непроницаема за водните пари.
Данните на сондата са показали , че водата в горните слоеве на атмосферата на Марс се намира в продължение на цялата година. В горните слоеве на атмосферата нейната концентрация рязко нараства през лятото в южното полукълбо по време на прахови бури. Но аналогични колебания в концентрацията на водорода в долните слоеве на атмосферата , които са разположени на голямо разстояние от хигропаузата , планетолозите не са открили.
Всичко това , по мнение на Махаффи и неговите колеги указва , че водата от Марс отлита в космоса преимуществено в пряк вид, издигайки се горните слоеве на атмосферта и взаимодействайки там с космическите лъчи и слънчевия вятър. По нататъчните наблюдения на атмосферата на Марс и изучването на неговата повърхност с помоща на марсоходи , както се надяват учените , ще помогне да се уточни , кога е започанал този процесс.
[ИтарТасс]прочетена[57] коментари[0]
Виж Коментарите


Абонирай се
Links
Ring
Web hosting by ICDSoft