През първите 600 млн години от съществуването на Слънчевата система , тя е имала не четири газови гиганта - Юпитер, Сатурн , Нептун и Уран , а пет , но последният е бил изхвърлен от системата в резултат на гравитационите 'усилия' на останалите планети.

Ако не е било това тъжно за петия гигант събитие , което го е направило планета скитник, последствията за вътрешните планети на Слънчевата система , биха били много по лоши и е даже можеше да ги няма. Обарзно казано , за спаси 'играта' , Слънчевата система е жертвала един топ и е спечелила.
Така смята Давид Несворн, астрофизик от Юго-Западния изследователски институт на САЩ. До този извод , той е стигнал , опитвайки се да отговори на въпроса , защо през тази епоха в Слънчевата система е нямало катастрофи.
Когато Слънчевата система е била на около 600 млн години , и това се потвърждава в частнос от анализ на популацията на малките тела в Пояса на Койпер, а също така след анализ на лунните кратери, орбитите на газовите гиганти са били нестабилни . Юпитер , например се е двиежел по направление към Слънцето , разбутвайки по пътя си малките космически тела , насочвайки част от тях към пояса на Койпер , а други към вътрешните планети, блъскайки се с които , те са предавали получения от Юпитер момент на движението. И ако Юпитер е променял своята орбита бавно , то това би било много голям момент , достатъчен за това да предизвика хаус и да сблъска Земята с Марс или с Венера.
Тъй като това не е станало , чуените са предположили ,че Юпитер бързо е променял своята орбита - само в този случай , въздействието на Юпитер на вътрешните планети би било слабо. За да се провери тази теория 'за скачщия Юпитер', Насворн е провел щестхиляди компютърни симулации и е изясни л , че действително , Юпитер е можело да 'скача' от Уран до Нептун , нов този случай , или Уран или Нептун биха били изхвърлени от Слънчевата система. Ситуацията кардинално се променя , в случай , че в сметките се включи пети газов гигант, съществуващ в първите няколко стотин милиона години от живота на Слънчевата система , и изхвърлен впоследствие извън пределите на система в резултат на тези гравитационни колебания. Вероятноста , Слънчевата система да има съществуващия вид , е нараствала при това положение от 2.5% до 30%.
Тъй като строномите са започнали да намират в пространсвото планети скитници , Насворн смята , че подобно изхвърляне на планета представлява нормален процес във Вселената.