Немският астрономически център е съобщил , че падащият спътник RoSat (Roentgen Satellite) трябва да достигне земната повърхност в петък през втората половина на деня или сутринта в събота, но по точна ифомрация за мястото на падането на парчетата ще има едва в петък сутринта.

Сега апаратът , който пада неконтролируемо , се намира на височина 236км и с всяка нова обиколка се снижава.
Орбитата на наклона на RoSat е 53 градуса , което теоретически позволява да се види процеса на падане на спътника от територията на цялото северно полукълбо , в частност Европа , Русия , САЩ и Канада. С мощен оптичен бинокъл , спътника може да се види утре , когато наблюдателя се намира на залез или изгрев , а спътника е осветен от лъчите на Слънцето.
Учените казват , че в сравнение , например с МКС , RoSat е малък летателен обект , и няма да се вижда така добре. технически казано , яркоста на апарата ще бъде -2 до 4. Което примерно съответства на светимоста на Венера. Ярките звезди , такива като Вега , имат нулева магнитуда., а най ярката на небосвода Полярна звезда , има магнитуда 2. Изхождайки от това, астрономите казват , че в градски условия , апарата едвали ще може да се види поради голямото 'светлинно замърсяване' .
По прогнози на немските балисти , шансовете , RoSat да падне в населено място и да разруши сгради е около 0.002%, а шанса апарата да падне на територията на Германия е 0.00007%. По всяка вероятност , не изгорелите парчета от RoSat ще паднат в океана.
Тъй като се га, 2.4 тоният спътник лети над екватора , 'клатейки' се на орбита 53 на север и на юг от екватора. Технически , ареала на падане на спътника е много голям - от южна Европа , до Австралия и от Канада до Южна Америка.
По последни пресмятания на специалистите , RoSat засега представлява едно цяло , но когато започне да навлиза в атмосферата ще се разруши на около 30 едри парчета, които няма да могат да изгорят напълно в атмосферата. Примерната маса на парчетата които ще долетят до Земята е около 1.6 тона.
През 1998г , апарата RoSat , наблюдаваш звездите , претърпя явария , която доведе до това , че чувствителната камера е била насочена право към Слънцето , което е довело до непоправима повреда на спътника и през февруари 1999г, спътника беше признат за излязъл от строя. Сега немските специалисти казват , че следят спътника , но с вискоа точност , къде ще падне апарата , ще може да се говори около 2ч преди самото падане.
"Сега е невъзможно да се предскаже , къде имено RoSat ще навлезе в атмосферата и къде имено парчетата ше паднат. Неизвестнсота ще намелее , когато , апарата започне да навлиза в атмосферата и тогава ние ще може значително по точно да предскажем региона на вероятното падане" - е казал Хайнер Кланкрад, директор на управлението по мониторинг на космическите парчета към ЕКА.
В момента , учениет казват , че до повърхноста на планетата със сигурност ще достигне голямото огледало на спътника , тъй като е термо устойчиво. В цяло , сега балистичните служби прогнозират , че до повърхноста на планетата ше достигнат около 40% от спътника. 'Обикновенно в атмосферата изгарят до 90% от масата , но в този случай имаме особенности - корпуса на RoSat е много устойчив към температурно въздействие " - казва Кланкрад.
По негови прогнози , по време на фактическото падане на RoSat , диаметъра на разлитане на парчетата ще е примерно около 80 км, но имайки в предвид неуправляемоста на спътника , този параметър може да е значително по голям.