Астрономи са изяснили защо слънчевата активност продължава 11 години

Количеството петна на Слънцето плавно нараства и налаява в рамкиет на всеки 11 години не само поради вътрешни процеси в самото светило , но и поради гравитационното взаимодействие на неговите недра с Земята, Венера и Юпитер. По информация от Space.com

Mars
МКС
Луна
Меркурий
Спътници
Сатурн
Юпитер
[22-06-2019] Астрономи са изяснили защо слънчевата активност продължава 11 години
Количеството петна на Слънцето плавно нараства и налаява в рамкиет на всеки 11 години не само поради вътрешни процеси в самото светило , но и поради гравитационното взаимодействие на неговите недра с Земята, Венера и Юпитер. По информация от Space.com

"Когато аз за първи път прочетох, че такава връзка може ад съществува , аз се отнесох към това много скептически. Но когато открихме циклически нестабилности , възникващи в плазмата на Слънцето при движението на големи токове , аз се замислих , какво ще стане ако на нея влияят приливни сили. Резултатите се оказаха феноменални" - разкзва Франк Стефани (Frank Stefani) от Изследователския център Хелмхолц Дрезден.
Активноста на Слънцето , както показват наблюденията за последните 400 години , се променят циклически с период около 11г. През това време количеството напетната на повърхноста на светилото постепенно пада и расте, достигайки определен минимум и максимум .
Аномално дългите периоди на спокойствие на Слънцето , такива като Маундервския мин през 17 век и Далтоновския мин през 19 се асоциират с захлаждането на климата. Съответно ръста на изригвания през съвременната епоха , според някой климатолози и астрофизици е причина за глобалното затопляне.
Както поясняват учените , до неотдавна Слънцето се намираше във фаза на така наречения 'Велик слънчев максимум' в рамките на който активноста на светилото бе по висока от многогодишната норма.
Но поредния 24 ти цикъл , който започна през януари 2008 се оказа рекордно слаб. По едно време астрономите се плашеха, че светилото ще изпадне в 'латергичен сън' , но възбновяването на неговата активност през 2015 частично разсеея тези подозрения.
Подобни идеи са заставили учените да се замислят над това, от колко време съществуват тези цикли и възможно ли е те да се променят по принцип. Преди година немски геолози са открили първи свидетелства за това , че слънчевите цикли не са се променяли почти от 300 млн г. Това е заставило учените да се замислят над това 'кой рециира' циклите на активност и защо те почти не са се променяли за толкова голям период от време.
Съшествуващите компютърни модели на недрата на Слънцето , както отбелязва Стефани , не могат да възпроизведат подобни флуктуации и не могат да дадат обяснение защо циклите продължават 11г.
Немските учени случайо са открили отговор на този въпрос, изучавайки как на поведението на Слънцето ще влияят така наречените нестабилности на Тейлър, пораждани от електрически токове с висока сила при тяхното движение през течности.
Съществуването на този ефект е било предсказано преди половин век, но досега не бил открит. В началото на текущото десетилетие , физици от Изследователския център Хелмхолц експериментално са открили този ефект , опитвайки се да разберат защо батерии на базата на течни метали имат крайно ограничен капацитет.
Техните колеги астрономи са предположили , че плазмата на Слънцето също така може да се държи по подобен хаотичен начин под въздействието на подобни физически процеси. Това може да влияяе на кръговрата на материята в неговите недра ,честотата на появяването на петна и други прояви на активнот на светилото.
Като добавка , техните пресмятания са показали , че тези нестабилности много тънко ще реагират на всякакви изменения в скороста на движение на разните слоеве на материята на светилото. Това наблюдение , както е отбелязал Стефани , го е навело на мисълта за една стара противоречива идея свързваща гравитационните взаимодействия на Венера , Земята и Юпотер с циклите на слънчевата активност.
Работата е в това , че в средата на 19 век , астрономите са забелязали , че слънчевите минимуми и максимуми съвпадат с тези моменти , когато тези астрономически обекти се построяват по определен начин по отношение един на друг.
Впоследствие , астрофизиците са предположили , че гравитационното взаимодействие между тези три планети може по особен начин да влияее на поведението на недрата на Слънцето , подобо на това , как Луната 'дирижира' колебанията на нивото на океаните на Земята. Тази идея дълго време е привличала вниманието на ученит , докато астрономите не са изчислили точната сила на подобни 'слънчеви приливи' и не са открили , че те са прекалено слаби за да влияят на живота на светилото.
От друга страна , ако се отчита същестуването на нестабилноста на Тейлър , тези сили , в съответствие с пресмятанията на немските астрофизици, ще са напълно достатъчни за да предизвикат резки измененния в поведението на недраат на Слънцето и да стартират подобни правдоподобни цикли на активност.
Това виртуално копие на слънцето ( от модела ) , както са открили астрофизиците , може по 'естествен' начин да имитира и дълговременното падане на нивото на слънчева акативност , т.е. такива минимуми като тези на Маундер и Далтон. Сега учените работят на усъвършенстване и детайлизиране на този модел. Те се надяват това да помогне да се докаже работоспособноста на модела и да се разбере по добре какво се случва в недрата на Слънцето.
[РИА Новости]прочетена[312] коментари[0]
Виж Коментарите


Абонирай се
Links
Ring
Web hosting by ICDSoft