Студентка от Университета Монаша(Австралия) е направила откритие в областа на асстрофизиката, откривайки част от скритата маса на Вселанта. Откритието е направено от Амелия Фрейзер-Маккелви (Amelia Fraser-McKelvie), която е на стаж в екип от физици в Монаша , който ( екип ) се занимава с търсенето на скритата маса във Вселената в ренгеновия диапазон.

Интересен е факта , че Амелия Фрейзер-Маккелви не прави кариера на изследовател и даже не учи аспирантура. Тя е само на 22 години и е студентка от факултета по аерокосмическа промишленост. По време на лятната ваканция тя е била на стаж и е работила с двама астрофизици- доктор Кевин Пимблет (Kevin Pimbblet) и доктор Ясмина Лазендик-Галуей (Jasmina Lazendic-Galloway). Талантливата студентка е успяла само за три месеца , да намери следи от скритата маса на Вселената , закоято астрофизиците спорят в продължение на много години.
От гледна точка на съвременната космология , във Вселената трябва да има поне два пъти повече материя, от колкото наблюдаваме. Астрофизиците имат хипотеза , че част от тази недостигаща маса трябва да съществува във вид на големи космически структури , наречени струни. Тези струни трябва да имат много низка плътност и много висока температура - около един милион градуса по Целзий. На теория , това означава , че тези струни трябв добре да се забелязват в ренгеновия диапазон.
Откритието на Амелия Фрейзер-Маккелви е потвърдило правилноста на тази хипотеза: на снимките , направени от студентката, доктор Лазендик-Галлуей е открила тези отдавна търсени сттруни, които досега се изплъзваха за наблюдателите. Ренгеновите наблюдения на тези горещи струни , дават важна информация за физичните свойства на едромащабните структури, което ще помогне на астрофизиците по добре да разберат тяхната същност.
До сега , учените трябваше да съдят за струните по косвени признаци и да работят с числени модели , поради това , откриването на тези струни е важна стъпка в тяхното изучаване.
Трябва да се отбележи , че след направеното откритие , на Амелия Фрейзер-Маккелви е било предложено още една година да поработи в лабораторията. В момента , учените планират мащабни наблюдения на струните с помоща на радиотелскопа Australian Square Kilometre Array Pathfinder (ASKAP), строежа на който е планирано да завърши през 2013г.