Планетолози за първи път са успели да измерят количествата вода вътре в Голямото червео петно на Юпитер и да потвърдят , че в ниските слоеве на атмосферата има огромно количество вода . Статията на ученте е публикувана в Astronomical Journal.

"Когато ние изпратихме сондата 'Галилео' към Юпитер и след това пуснахме малка сонда в атмосферата , ние случайно попаднахме на 'пустиня' - където почти нямаше амоняк и вода. Това погрешно ни накара да мислим , че тези вещества отсъстват на планетата. Представете си ако извънземните долетят до Земята и кацнат в пустинята Мохаве, те може да си помислят, че на планетата няма вода' - разказва Гордон Бьорекер от Центъра за космически полети на НАСА 'Годдард'

До пристигането на 'Галилео' около Юпитер, болшинството планетолози смятаха , че в атмосферата на газовия гигант почти няма амоняк и вода. Спускаемият апарат , спуснат от междупланетната станция , за първи път е показал , че това не е така. Апаратът не е успял да намери следи от тези вещества в горните слоеве на атмосферата , в така нареченият облачен слой, но под тях 'Галилео' е открил големи количества влага и съединения на азот и водород.
Проверката на данните събрани от 'Галилео' , е била заруднена и от това, че Юпитер е обкръжен от облаци от електрони и друг заредени частици , пречещи на изучаването на неговите недра с помоща на радиотелескопи. Това е принудило астрономите да търсят всякакви хитрости за да надникнат в атмосферата на Юпитер на дълбочина няколко десетки км.
Преди две години , Бьорейкер и неговите колеги , за първи път са успели да 'пробият' тази завеса , разработвайки нова методика за обработка на данните , идващи от нземните радиотелескопи по време на наблюдебията на планетата гигнт . Учените са успели да докажат , че амоняка действително присъства вътре в Голямото червено петно и в други региони на Юпитер.
След достигнатия успех учените са опитали да надникнат по надълбоко в атмосферата на планетата, използвайки не обичайните раиотелескопи , а техни микровълнови аналози , способни да улавят излъчването на молекули , намиращи се на дълбочина примерно около 90-100км от горната част на облаците.
Както са показали тези измервания , почти целия по нисък слой облаци на Юпитер , на тази дълбочина се състои от вода , и не съдържа амоняк и различни органически съединения , присъстваши в горните слоеве на атмосферата.
Подобно откритие , едновременно потвърждава измерванията направени от 'Галилео' и говори за това , че болшинството съвремени представи за устройствотоо на Голямото червено петно не съответстват на действителноста.
В частност , учените по рано смятаха , че водата в него присъства в самото подножие на урагана , но измерванията на Бьорейкер и неговите колеги , говорят за това, че вода има повече и че тя достига почти до върха на този антициклон. Ако това е така , то може да се говори , че основната маса на въздуха в урагана се движи не хоризонтално , както се смяташе досега , а вертикално.
Заедно с други измервания , всичко това говори , че недрата на Юпитер съдържат като минимум два пъти повече кислород от колкото има на Слънцето , и с поправка в раззликата в масите и чувствително повече вода.
Защо това е важно ? Както обяснява Борейкер , това откритие говори за това, е планетата гигант има каменисто ядро , тъй като в противен случай часта кислород в нейната материя , трябва да е такава както при Слънцето .
Дали това е така или не - ще узнаем в най-скоро време, когато сондата Juno направи аналогични измервания , като се приближи с петното за пореден път.