Многочислените свидетелства за присъствието на Марс в миналото на течна вода, открити от земните изследователски междупланетни станциии и марсоходи, карат много хора да мислят , че на планетата ако не сега то в миналото е имало живот.
Авторите на изследване публикувано в списание Science доказват , че водата е била прекалено солена за живи същества.

"Течната вода е необходима за всички видове живи същества на Земята, затова смятаме , че нейното присъствие - е главното условие за съществуването на живот на Марс. Обаче, за да се оцени реално пригодноста на Марс за съществуването на живот, е необходимо да се разгелдат свойствата на водата. Не всяка вода на Земята е способна да подържа живот, и ограниченията за земния живот се определят твърдо от температурата на водата, киселинност и соленост." отбелязва един от авторите на статията, излседовател от Харвард -Николас Тоска.

Съвместно с съавторите Ендрю Кнол и Скот МакЛенан, Тоска е проанализирал отложенията на соли в марсианските породи, възраста на които е около 4млд години. Данните за тези породи са били събрани от марсохода на НАСА Опортюнити, а също така от орбиталните междупланетни станции.

Учените са направили извод , че даже преди милиарди годни , когато на Марс несъмнено е имало течна вода, тя е била гъст солен разтвор, нейната соленост значително е превишавала нивото при което живота може да се зароди и да оцелее.( по нашите мерки и разбирания)

"По рано ние смятахме, че макар Марс сега да е много лощо място за подържане на живот, някога , преди много години , той е приличал на Земята" - отбелязва професор Кнол.

" Но нашите резултати дават достатъчно твърдооснование да се твърди , че даже преди 4 млд годни , повърхноста на Марс е била непригодна за живот. Не е важно колко назад в историята на Марс ще погледнем , ние може никога дане видим точката в която планетата е била наистина приличаща на Земята" - каза той.

Тоска, Кнол и МакЛенан са изучили минерални отложения в марсиански породи, за да изчислят активноста на водата, която някога е съществувала на Марс. Активноста се определя като отношението на налягането на парата над разтвора и налягането на парата над чиста вода. За дистилиранта вода този показател е равен на 1.

Активноста отразява процента вода, която не е свързана с разтвореното вещество и може да бъде изполсвана от живите организми. При активност равна на 1, всички молекули на водата могат да участват в биологически процеси. Показателя на активноста на морската вода на Земята е равен на 0.98. Изследванията са показали , че само малка част живи организми могат да растат приактивност по малка от 0.9 и съществуват съвсем немного организми , които са способни да оцелеят в среда с водна активност по малка от 0.85.

Изучавайки химическия състав на солите които са се отлагали от древната марсианска вода, Тска и неговите колеги са пресметнали , че активноста на водата на Марс се е олебала в диапазона 0.78 - 0.86 и е достигала до 0.5 единии, когато изпаряването е довеждало до това , че разтвора е сатвал по концентриран.

"Това не изключва съществуването на типове живи форми , които ние никога не сме срещали. Но за живи организми , които да оцелеят при такива условия, са нужни биомеханични свойства, отличаващи ги от всичкиизвестни сред наи издържливите галофили ( организми приспособени към висока соленост ) на Земята" констатира Кнол.

Авторите на статията добавят , че е възможно в ранната история на Марс водата да е била по малко солена. Но в областа Meridiani Planum където е изучавал породите марсохода 'Опортюнити', по данните на който е направено изследването, се смята за едно от наий влажните и гостоприемни места в древния Марс.