Измерванията направени от междупланетната станция 'Месенжер' показват, че Меркурий има пълноценна магнитосфера.

До сега се смяташе, че диполни - полета имат само Земята и планетите гиганти. При Венера и Марс двуполюсната съставляваща е толкова слаба , че се губи на фона на структурата на магнитното поле- грубо казано , полетата на тези планети се състоят от магнитни аномалии. При Меркурий се наблюдава пълноценна магнитосфера, защитаваща планетата от частиците слънчев вятър и космически лъчи. Магнитното поле е с мощност в десетки пъти по- слабо от Земното - но все пак го има. Може би поради това , че полето е слабо , 'Месенжер' не е е открил следи от радиационни пояси , в които може да се натрупват заредените частици. Какво генерира магнитното поле на Меркурий е голяма загадка засега. Смята се, че магнитното поле на Земята се генерира от слой добре провеждащи електрически ток разтопени метали във външното ядро на планетата. Меркурий е много по- малък от Земята, и запасите на неговата вътрешна топлина бързо излизат на повъхността и се излъчват в пространството. Как планетата до сега съхранява разтопени маси в недрата си е непонятно от много време. Астрономите са отбелязали на Мрркурий разтеглена екзосфера. С този термин наричат толкова разредена атмосфера, че частиците на газовете почти не се сблъскват помежду си . Спектрометрите на 'Месенжер' (MESSENGER') са открили в нея водород, натрий и калий. Високата температура поради близостта на Меркурий до Слънцето, слабото притегляне от страна на планетата и силното слънчево налягане и слънчевия вятър разтеглят тази екзосфера в дълга 'опашка' , в посока противоположна на Слънцето. Следи от присъствието на тези частици могат да се открият на 40 хилиди км, а тяхното разпределение е неочаквано асиметрично - плътността на натрия и водорода в серното полукълбо съществено се различава от това в южното.