От ЕКА са анонсирали началото на проектни дейности по програмата Asteroid Impact Mission (AIM). Основни цели на мисията е тестване на технологиите , с които ще може да се защити Земята от потенциално опасни астероиди.

В рамките на мисията , от ЕКА планират през 2020г да изпартят станция до астеороида (65803) Дидим , главна особенност на който е наличието на собствен спътник. Тези обекти , както се очаква, ще прелетят през 2022г на разстояние около 11млн км от Земята.
Дидим има диаметър около 800метра, а неговия спътник 170 метра. Главна цел на мисията е изследването на малкия астероид- космическият апарат ще проведе радиолокационни , топлининнои и визуално картографиране на небесното тяло. Това ще позволи да се направи карта на повърхноста и да се направят изводи за вътрешния строеж.
В мисията е предвидено и спускане на повърхноста на малкия астероид. Също така от основната сонда ще се отделят два малки спътника от типа CubeSat, които ще се въртят на орбита около малкия астероид , ще събират данни и ще ги изпращат (?) към станция на ЕКА разположена на остров Тенерифе на Канарските острови.
В рамките на мисията AIM , ЕКА планира да събере нови данни за еволюцията на Слънчевата система и коректиране на орбитата на естествено небесно тяло.
По нататъчното развитие на мисията , което има названието Asteroid Impact & Deflection Assessment (AIDA), работа над което ЕКА планира да осъществи заедно с НАСА, предполага изпращането през 2021г към малкия астероид ( спътника на големия ) апарат с маса около 300кг , който ще падне на повърхноста на астероида със скорост 6.25 км / с.
Това трябва да доведе до промяна в скороста на спътника с 0.4мм в сек, което по нататък може съществено да проемни взаимното движение на астероида Дидим и неговия спътник. Независимо от това, че тези маневри почти няма да изменят траекторията на движение на системата като цяло ( относително Слънцето ) , в перспектива , това ще отвори път на големи възможности за управляване на астероиди и други небесни тела.
В случай на успех, мисията AIDA ще стане първа по рода си в която хората са успели да променят траекторията на естествено космическо тяло.