Апарата 'Вояджер-1' достигна до така нареченият регион на стагнация - последна граница , отделяща апарата от междузвездното пространство. По информация от НАСА.

Областа на стагнация представлява регион с много силно магнитно поле ( индукцията рязко се е увеличила , почти двойно в сравнение с предишните значения ) - налягането на заредените частициот страната на междузвездното пространство карат полето , създавано от Слънцето , да се уплътнява.
Освен това апарата е регистрирал ръст на количеството високоенергетични електрони ( около 100 пъти ) , които проникват в Слънчевата система от междузвездното пространство.
Учените отбелязват , че размерите на зоната на стагнация не са известни. И съответно апарата може да излезе в междузвездното пространство в близките месеци или след няколко години.
През април 2010г 'Вояджер-1' напусна хелиосферата - област на космическото пространство , в която скороста на слънчевия вятър е различна от нулата. Тогава, за да се убедят , че вятърът действително не оказва влияние , учените са направили няколко маневри с апарата.

'Вояджер-2' и 'Вояджер-1' ( независимо от номерацията , апаратите стартираха именно в таази последователност ) , бяха изстреляни в космоса през 1977г. Благодарение на удачното разположение на планетите , апаратите успяха заедно да се насочат към границите на Слънчевата система. Източник на енергия на боорда на двата 'Вояджер' е радиоактивен източник.
В момента 'Вояджер-1' се намира на разстояние 119 астрономически единици.