Космическият апарат 'Вояджер-2', който беше изстрелян през 1977, пресече условната границата(хелиосферата) на Слънчевата система през август. На 10 декември НАСА е съобщило за резултати от анализа на данните изпратени от 'Вояджер'

Слънчевата система няма точно определена граница. Може да се смята , че тази граница е границата на хелиосферата - огромен мехур в пространството , запълнен със слънчев вятър - поток от заредени частици, които Слънцето постоянно изхвърля във всички посоки с огромна скорост. Колкото по далече от Слънцето се намираме , толкова отслабва слънчевия вятър за сметка на насрещно налягане на междузвездния газ. На определено растояние скороста на слънчевия вятър рязко пада и престава да бъде свръхзвукова. Областа в която става това, се нарича граница на ударната вълна. Това е границата която са пресекли 'Вояджерите'. Може да се смята за граница на вътрешната хелиосфера. По някои определения , хелиосферата свършва тук, но НАСА поддържа друга терминология. След тази граница следва област от хелиосферата , в която слънчевия вятър се движи с дозвукова скорост. Тя завършва когато йоните на слънчевия вятър се забавят още повече и практически спират. Границата на която това става, се нарича хелиопауза - това е крайната -(все още недостигната ) граница на хелиосферата. След това започва междузвездното пространство. 'Вояджерите' бяха изстреляни в 1977г за изследване на далечните планети на Слънчевата система. Апаратите все още фунционират и изпращат даннии досега. Първият изкуствен апарат , който е пресякал границата на ударната вълна, стана 'Вояджер-1' през декември 2004г. На него обаче не работеха вече уредите за измерване на скороста, плътноста и температурата на слънчевия вятър и се налагаше да се правят изводи на базата на косвени данни. Затова пресичането на границата от 'Вояджер-2' през август 2007г е много по интересна от научна гледна точка, още повече, че този апарат пресече границата като минимум 5 пъти. 'Вояджер-2' потвърди , че хелиосферата - не е иделна сфера, тя е сплескана, нейната южна границасе намира по близо до слънцето , от колкото северната . Освен това апарата направи и още едно неочаквано откритие. Забавянето на слънчевия вятър за сметка на противодействието на междузвездния газ би трябвало да води до рязко повишаване на температурата и плътноста на плазмата. Действително на границата на ударната вълна температурата е била по висока от колкото във вътрешната хелиосфера, но въпреки това много по малко от колкото се очакваше. От какво произтича разликата и каде отива енергията - не е известно. Учените се надяват , че връзката с 'Вояджерите' ще бъде възможна и след като те пресекат хелиопаузата.