През 2009 космическият телескоп Spitzer е открил инфрачервено излъчване в области извън пределите на известните пръстени на Сатурн. Учените са предположили , че източник на излъчването е нагрети от Слънцето прашинки от голям и далечен пръстен на Сатурн.

В ното изследване , проведено с космическият телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer), , учените са успели да уточнят размерите на пръстена . От Сатурн , този пръстен се простира на разстояние от 100 до 270 радиуса на планетата ( или от 6 до 16 млн км )
По рано , учените предполагаха , че най-далечният пръстен на Сатурн е по малък и се намира по близо до планетата на разстояние от 127 до 207 радиуса . За сравнение , ако планетата е с размери на баскетболна топка , то дължината пръстена е сравнима с периметъра на баскетболната площадка. Екваториалния радиус на планетата е около 60 хил км , а пръстена съответно се простира на разстояние от 7.6 до 12.4 млн км .
Независимо от размерите на пръстена , в него присъстват основно частици с размери не по големи от 10 см . Както отбелязват учените , материала на пръстна , основно се формира в резултат на взаимодействието на отдалеченит спътници на Сатурн ( осново Феб ) с гравитационното поле на планетата.
Шестата по отдалеченост от Слънцето планета се намира на разстояние около десет астрономически единици . Газовият гигант е около 95 пъти по тежък от Земята , а пълен оборот около Слънцето прави за 29.46 години. Сатурн има силно магнитно поле, обусловено , както смятат учените от циркулирнето на металически водород около централното твърдо ядро . Атмосферата на планетата се състои от над 94% водород , а също така хелий и въглеводороди. Водата в нея е в относително малки количества и преимуществено в долните слоеве на атмосферата.