Руски учени са създали детайлен модел на циркулацията на потоците плазма вътре в Слънцето.

Руски изследователи са разработили компютърен модел , който описва движението на така наречените меридионални потоци плазма вътре в недрата на Слънцето и възникването на свързаните с тях аномалии в магнитното поле на светилото.

Mars
МКС
Луна
Меркурий
Спътници
Сатурн
Юпитер
[13-07-2021] Руски учени са създали детайлен модел на циркулацията на потоците плазма вътре в Слънцето.
Руски изследователи са разработили компютърен модел , който описва движението на така наречените меридионални потоци плазма вътре в недрата на Слънцето и възникването на свързаните с тях аномалии в магнитното поле на светилото.

Благодарение на това ще може по точно да се предсказва , как ще се променя цикъла на активност на Слънцето . Резултатите от изследването са публикувани в научното списанеи Solar Physics.
Грубо казано , Слънцето - това е топка от кипяща плаазма , горните слоеве на която постоянно се 'смесват' . В съчетание с високата ектропроводимост неговата материя създава силно магнитно поле. Линиите на това поле често излизат извън пределите на плътните слоеве на Слунцето и се разкъсват , в резултат на което се образуват петна , изригвания и мощни коронални изригвания. Учените засега не могат точно да кажат , как именно възникват всичките тези катаклизми и по какъв начин се променя структурата на магнитното поле на светилото.
Отговорите на тези въпроси учените се опитват да получат , създавайки модели на така нареченото слънчево динамо - кръговрата на потоците плазма в недрата на Слънцето , благодарение на движението на която се появява магнитното поле на светилото . По подобен начин учените пресмятат как се променя структурата на това поле в различните етапи на 11 годишните цикли слънчева активност отчитайки особенностите на структурата на светилото .
Михаил Шнирман и Елена Блантер , научни сътрудници на НИУ ВШЕ и Института по теория на прогнозиране на земетресения и математическа геофизика към РАН са увеличили качеството на една от най-важните части на подобни пресмятания , която описва , как на кръговрата на плазмата в недрата на Слънцето влияят така наречените меридионални потоци.
Така учените наричат гигантските циркулационни 'келтки' , вътре в които плазмата на Слънцето се движи от екватора към полюсите и обратно . Близо до повърхноста на светилото , това движение е насочено от екватора към полюсите , а в дълбочина в недрата на звездата потоците плазма се връщат обратно към екватора . Като правило меридионалните потоци , са представяни от учените във вида на две големи клетки плазма , но изследванията от последните години показват , че те са устроени много по сложно.
В частнот учените предполагат ,че меридионалните потоци може да се образуват от клетки с по малки размер , наподобие на свръзани зъбчатки. Ръководейки се от подобни идеи , Блантер и Шнирман са адаптирали съществуващите подходи за описване на движението на тези течения за да може да се използват за пресмятания едновремено на четири свързани една с друга клетки меридионални потоци.
Пресмятането на това , как взаимодействат една с друга тези клетки е помогнало на учените по точно да възпроизведат това как се изменят работата на слънчевото динамо на различни фази от цикли на слънчевата активност, а също тала да се свържат някои от неговите аномалии ис това как се изменя меридионалните потоци и структурата на свръзаните с тях магнитни полета около екватора на светилото.
Следващите пресмятания и теоретични идеи , както се надяват изследователите ще помогнат да се създадат още по точни модели на мериодиналните потоци . Това допълнително ще повиши точноста на прогнозите как ще се променя характера на слънчевата активност в рамките на този и следващите слънчеви цикли.
[ИтарТасс]прочетена[38] коментари[0]
Виж Коментарите


Абонирай се
Links
Ring
Web hosting by ICDSoft