Учени са изяснили , че бъдещите обитаеми лунни бази трябва да имат генератори с мощност поне 1.2МВт , което ще е достатъчно за да се покрият нуждите от кислоро, който може да се произведе на Луната , от разлагане на местни залежи на именинт (FeTiO3). Изработеният кислород ще е достатъчен за подържането на живота на поне 300 обитатели на станцията , това са публикували учените в статия в научното списание PNAS.

'Кислородът на Луната може да се получава и от вода , но нейните запаси са ограничени. От нейното разлагане може да се получи около 2.6 млиарда тона кислород, от друга страна от разлагане на илметит може дасе получи до 130 милиарда тона , а от други оксиди над 150 трилиона тона . Тези огромни запаси от кислород е много по сложно да се получат , от колкото от вода , но при това не носят риск от появяване на конфликти между космическите държави в битка за вода " се казва в изследването .
До този извод са стигнали група от европейски и австралийски планетолози и специалисти в освояването на космоса под ръководството на научния сътрудник от ЕКА Ейдан Коули при изучаване на перспективите за самоосигуряващи се лунни бази с ключови ресурси. Един от най-важните ресурси в случая е кислородът , който е необходим както за жизнедейноста на екипажа на станцията, а също така и като окислител за ракетното гориво.
Коули н планетолозите предлагат да произвеждат кислорода на Луната от залежите на минерала илменит, който е широко разпространен на повърхноста на Луната. Ако този минерал се нагрее до 800-1100 С и през него се пусне водород , то това ще доведе до получаването на двукис на титана , чисто желязо и вода , която после може да се разложи с електролиза на кислород и водород . Водородът после може да се използа отново в реакцията.
Учениет всестранно са изучили енергетическата ефективност на този процесс и са стигнали до извода , че за производството на един килограм кислород от именит ще са нужни около 24.3 кВт/ч енергия при оптимална концентрация на този минерал в лунните породи ( 10% ) . Почти цялата енергия ще се изразходва за старт на реакцията между водорода и именита и разлагането на водата , докато събирането , обработката и обогатяването на материала ще са почти 'безплатни' от тази гледна точка.
По текущи оценки на изследователите , лунна база снабдена с 1.2МВт ядрен реактор или др източник на енергия с аналогична мощност , годишно ще може да произвежда около 100т кислород. Това би стигнало за подържане на живота на около 300 члена екипаж , а също така за един полет на 100т космически кораб от Луната към точка на Лагранж в системата Луна - Земя. Както се надяват учните , резултатите от техните пресмятания ще помогнат на водещите космически агентства за подбор на оптимални параметри при построяването на бъдещите лунни бази.